Учител – ученик

Взаимодействието между учителят и ученикът е основна задача, свързана с развитието. Именно развитието следва да формира и отношенията между тях. Останалото, както се казват, е лирика.

Ако ученикът не разбере какво е развитие, то той ще загуби много време и енергия в следване на чужд опит, без да е развил свой личен. А това означава, че той просто ще изпълнява функцията на участник в проект, дори може накрая да бъде в по-добра форма, но няма да разбере нищо от този  проект и от тази форма.

Следва да се разбере в какво точно е същността. Но, колкото и да е странно, тя от друга страна и не може да бъде разбрана по една причина: самата идея за връзка "учител – ученик" е невъзможна в съвременния модел на живот. Първо, учителят, може да влезе реално в ролята на учител само при наличието на различно пространствено и времево натоварване – това е по-скоро изключение от правилото, отколкото да е самото правило. В крайна сметка учителят не е този, който обучава ученика. Тук, преди всичко, е важно да има ученик, който е в състояние да се учи. Оказва се, че учителят трябва да направи много по отношение на неща, които в края на краищата няма да имат желания ефект. И той трябва да гледа на  този процес от позицията на занимаващия се до момента, в който той не се изяви, тоест не стане ученик.

Учителят изгражда ученика, проправя вътрешни връзки, организира неговото вътрешно и външно пространство, а не просто преподава отделни упражнения, наричайки ги с различни красиви имена. Но учителят трябва да може да прави не само това – той не трябва да прекъсва процеса на правене в самия себе си и трябва да има условия, които му позволяват да прави това и с ученика. Дори ако ученикът се занимава в продължение на 4 часа на ден с даден учител, той има още 20 часа време. А това състояние 1 към 5 е твърде асиметрично. При това все още не е налице онзи, който може и трябва да се контролира, тъй като занимаващият се първоначално е представен от безцелно число.

Проблемът тук не е в невъзможността за контрол, а в това, че ако ученикът не е изградил правилно геометрията и оста си  (която, всъщност, го прави ученик), той не е в състояние да възприеме тази връзка и да я следва.

Пред ученика стои задача номер едно: да изгради опита на ученичеството. Следващата задача е да усъвършенства себе си, да осъзнае този опит. Тоест да се превърне в майстор. Ученикът-майстор е онзи,  който е осъзнал своя опит или се намира в променена и неизменяема форма. Грубо казано, преструктурирането е постоянна величина.

Взаимодействието учител – ученик е доста непълноценно взаимодействие, където върху непълноценността на учителя се наслагва непълноценността на ученика и пространството. И при такава ситуация трябва да се работи. Учителят трябва да работи в ситуация на непълноценност, свързана с обучението, където най-важният фактор е отговорността. Ученикът трябва да работи с непълноценността на своето съзнание, енергия и тяло. Те заедно трябва да работят с непълноценността на пространство.

И за това се създава егрегорът, който помага на учителя да взаимодейства с ученика, а на ученика – да използва опита на учителя, школата и традицията. Опасността се появява тогава, когато учителят започне да обучава някой, който все още не е ученик, прилагайки модела на играта "учител – ученик". За да избегне това, учителят трябва да създаде условия за разбиране, при които занимаващият се трябва по-скоро да приеме, отколкото да разбере етапите на взаимодействие.

Етапи на взаимодействие
  1. Да помогне на занимаващия се да придобие нов опит на съществуване, в който развитието се разбира като единствена и неоспорима ценност.
  2. Да покаже разликата между упражнения, занимания, практика и пребиваване в развитие.
  3. Да помогне на занимаващия се да пребивава в нов, непознат за него опит (най-малко три години).
  4. Идентифициране и отстраняване на дефекти и проблемни области.
  5. Да води занимаващия се към състояние на естественост, като специфичен енергиен процес. В този процес се формира основа, която може да расте и да се развива.
  6. Да доведе занимаващия се до разбиране за същността и причината на това, което развива. В противен случай, той няма да разбере какво трябва да изгради, а само ще изучи набор от упражнения, които няма да осигурят условия на занимаващия се да се превърне в ученик.


Въпроси и отговори

Моля, обяснете как е устроен, как се създава и къде е разположен егрегорът? Взаимодейства ли той с ученика и как да разграничим тази връзка от взаимодействието с Учителя? Включва ли Учителят и някой друг в процеса на обучение? Как са свързани егрегорът и "персоналното" свръхсъзнание? Възможно ли е да се влиза и излиза от егрегора?

Всъщност, въпросът не е сложен. Това е равносилно на изграждането на небостъргач в града. Егрегорът е определена честота, която се намира в правилна форма, която може да се съхранява при определени условия и цели. Като правило егрегорът се определя от първоначална сила, която е снабдена с допълнителен източник на енергия. Директна връзка между учителя и ученика тук не може да има, колкото и някой да иска да поеме ролята на създател. Но има връзка чрез някои връзки, които имат едни или други честоти. Например, учителят дава знания на ученика, но това не става винаги, понякога по някаква причина само уговаря, но на нивото на връзката им все пак нещо предава. Това означава, че ученикът винаги получава от учителя всичко, ако това е истинска връзка, но не винаги всичко може да класифицира и да се научи. Най-важното е да му се предава всичко, без значение на какво ниво. Това се случва, когато учителят мисли за някой като за свой ученик. Като цяло тук, от една страна, всичко е много лесно, но от друга – това отнема време и реални съзнателни усилия, защото тук условията на трансфер на знания, са същите като структурата на самото знание. Колкото по-сложно е знанието, толкова по-многопластово е то и е невъзможно линейно да бъде предадено. Използването на егрегора или лишава ученика от многоаспектността на обучението, или го извисява над самия егрегор. Теоретично, можете да се върнете. Но според моя опит на обучение, връщат се едва 5 до 10%. 2-3% намират по-правилна за себе си форма на обучение. Други вървят към спад.

 

20 септември 2011

Изпрати на приятел


Share |
Име:
Поща:
Име на приятел:
Адрес на приятел:
Съобщение:
Въведете символите от картинката:
Въведете символите от картинката


28 0
| 1858 прегледи |
Етикети:

Във вид за печат
top
Notice: Undefined index: GetCode in /home/olegcherne/public_html/common/descriptor_parser.inc.php(191) : eval()'d code on line 5