Прекланяйки се дълбоко пред света на растенията, авторът преминава пътя на преживяването и познанието на третото интегрално поле: света, управляван от духа на растенията. Това поле завършва своето доминиране в макрокосмоса, като предава властта си на човешкия дух, т.е. на полето, представлявано от човешкото съзнание. Разбирането за този граничен свят – свят на преход между полетата, е интересен опит и преживяване, защото езикът му е сложен, а обучението – затруднено от общоприетите разбирания.

Авторът се намира в това поле повече от 25 години, носейки името Бен Челеро. Но тъй като описанието налага линеен език, работата е подписана с името Олег Черне.

Книгата „Накити от нефрит“ е още един път към света на нефрита, толкова близък в употребата и така далечен в понятията. Взаимодействието с нефрита е цяло алхимично изкуство и е важно да се има предвид от този, който се интересува от този минерал.

Изучаването на митологията на нефрита може да доведе до две интересни съждения. Първото е, че съществува нефрит и всички останали минерали. И второто е, что нефритът е не толкова камък, колкото наука за напрежението на пространството.

Митология на нефрита е врата, откриваща пътя към този уникален материал.

www.nefrita.net

Нефритовата терапия е една от най-древните практики, свързани с прилагане на кристали. Нефритът е може би най-безопасният минерал, който се използва за лечебни цели, и дори ако той събира негативна информация и енергия, неговата структура му позволява да не предава тази енергия, а да я усвоява. В това се заключава най-ценното качество на този минерал. При това неговата вибрация, която, разбира се, зависи от свойствата на нефрита, много добре резонира с енергията на човека. Тъй че, в най-лошия случай нефритът угасва за известно време, преработвайки енергия получена отвън, като или я разрушава или активира.

Нефритът е способен да установява силни връзки между различни слоеве на телесните ни енергии. Може да се каже, че носенето му, дори във вид на дреха /пластини/, само по себе си е представлявало най-древната терапия.

Книгата може да се прочете безплатно тук.

Книгата се предлага единствено на руски език!

Поръчайте...

Веднъж авторът минавал покрай група дами и ги чул как обсъждали развитието. Засмял се:
— За какво развитие говорите, мили дами? Вие просто сте влезли в роли!
— Ти пък кой си?! – попитали дамите.
— Аз съм ЧОМ! – отвърнал авторът.
— Може и да си ЧОМ – парирала го червенокоса красавица – но се държиш като ЧМО!
— Защо? – учудил се ЧОМ.
— Защото не е твоя работа за какво приказваме!
— Така е, права сте. В такъв случай ще Ви посветя стихове за Съвършената. – казал ЧОМ и продължил нататък.

Макар Дзябяк да съм, да схвана нещо се опитвам, но все настъпвам на
собствените грешки аз греблото...
Знай: грешките на младостта ти са само и едиствено игра на мисълта ти.
Напълно без контрол е тази твоя мисъл, наблъскана догоре със мътилка,
но въпреки това кристално ясно е, че на това разкъсване и мятане
ще трябва да се сложи край.
Дошло е време да започнеш нещо и при това тук и сега, а не след петилетие!

Наясно си: не можеш бързо ЧОМ да станеш, щом не умееш да разбираш.
А ЧОМ да разбереш – това изобщо не е проста работа!
Той често се шегува и не се интересува разбирате ли неговите отговори.
Той просто си говори, разсъждавайки, а ти, без да разбираш и без желание да вникнеш,
катериш тоя връх, где никой никога без труд не се е качвал.
И губиш ти години за това; и пак, и пак не схващаш нищичко,
а после търсиш и вината в другите, за туй, че цял живот по собствено желание
си разрушавал себе си на воля, рушейки също всичко и по пътя си.
Е, хайде стига вече с тоз живот дегенератски!
Най-сложното е себе си да разбереш, особено когато не цениш ти нищичко.

На Дмитрий Шкьопу

Интегралната алхимия е система от знания, насочена към поддържането на високовибрационните състояния на човека чрез тяхното усвояване и преобразуване. Системата обяснява природата на трансформирането на духовната сила, чието свойство се явява не просто нейното следване, а преобразуването ѝ.

Интегрална алхимия е учение, което продължава доктрината на Шри Ауробиндо Гхоша, учението за интегралната йога, опиращо се на разбирането за развитието на мярата на ритъма и неговата сила, реализиращо аспектите на развитието, които са засегнати, но не са реализирани от Ауробиндо. Прекланяйки се пред великия учител и неговото учение, OLEG TCHERNE развива и задълбочава учението за интегралната йога, превеждайки го в сферата на интегралната алхимия.

Основата на учението за интегралната алхимия е отмереността в метода за постигане на единство на човека с неговата духовна природа и първоосновата на света. Тази ритмичност се явява като условие за освобождаване от ограничеността и недостатъчността на личностния код. Основополагащото в качеството на учението е първоосновата на материята в духа, която освобождава от всичко наносно и измислено. С други думи, учението се основава на проявеното, при което се разбира интегралността на три условия: материята на енергията, настройката на напрежението, преживяването и връзката им с границите на битието. Учението предлага съзнанието да бъде развито от позицията на усвояването и трансформацията на висшите стадии на човешката еволюция.

Ако човек иска да се развива, тогава трябва да гледа на своето развитие през призмата на развитието на пространството, в противен случай ще му се противопоставя, независимо от етапа на развитие, на който се намира. Интегралната алхимия е структурна съвкупност, преобразуваща времевата природа на човек и довеждаща го до връзка с пространствения, извънвремеви модел на съществуване.

Планира се книгата да излезе до края на 2017 година.
Ако желаете да закупите книгата:

• цена при заплащане до 1 август 2017: 300 евро
• цена при заплащане след 1 август 2017: 500 евро

Освен това, книгата е важна и за формирането на правилното възприятие за образа на човечеството като цяло, както и за едно по-добро разбиране на процеса на общуване между хората, представляващи различни култури.

В периода, през който човечеството живее според законите на Небето и Земята, разглеждайки себе си като срединно по отношение на тях, това изкуство се явява като неотменна естествена част от живота на хората. След време, обаче, темата за Брачните покои започва да придобива все по-спекулативен характер, в резултат на което днес тази практика не само, че не може да се практикува, но и да се опознава без да разбирането за основополагащите принципи.

Съгласно даоисткото учение, жизнеността на човек се определя от неговата способност да усвоява изработената от тялото енергия ци и жизнената сила на енерги дзин. Усвояването на тези енергии се определя като „взаимодействие с девет жени“ (jiuqi).

Дадената книга е насочена към разбирането на едно от най-сериозните изкуства, развили се в недрата на даоистката традиция. Книгата е построена върху съжденията и трактовката на това практическо изкуство, като освен това показва и разяснява трудните въпроси, свързани с тази практика.

Най-висшето знание - така би могла да се определи дейността на тамплиерите, криеща в себе си реализацията на тайната за създаването на съвършения човек или тайната за неговата кристализация.

Появяването и проявяването на тамплиерите е също толкова загадъчно, колкото и тяхната дейност. До ден днешен, за нас е сложно да осъзнаем и оценим значението на тази организация. Поставяйки си определени висши цели на съзидание, същността на Ордена не е можела да се разбере от тези, които пребивавали в неразбирането за процеса на строителството, под което се има предвид постоянния път към усъвършенстването, където самото то притежавало определени геометрични форми и закони, довеждащи човека до разбирането за кристализацията. Строежът на Кристалния храм е най-важното нещо, с което са се занимавали тамплиерите и тук ще стане дума за това тяхно висше знание.

Неприятно е, когато чук-чук и … „добре дошъл“! Има ли смърт или не – въпросът е очевиден, но не за всички. Индуси, араби, будисти, даоси от различни националности не живеят по законите на смъртта. Те живеят по законите на преминаване през смъртта, дори и да не се замислят над това; дори и ако смъртта наистина да дойде.

Удивителна или дразнеща, страшна или прекрасна, смъртта е част от живота ни днес. Невинаги е било така, но днес е именно така. Дълго живеем по този начин, без да се замисляме, даже когато до нас умират наши близки. Това е даденост, която не обичаме, но се налага да се примиряваме с нея. И днес, когато хората са превърнали смъртта в емоция (иначе как да си обясним всички тези убийства и войни?), ние зависим не толкова от смъртта, колкото от емоциите, свързани с нея. Но това е само едната страна на въпроса. Другата се разкрива, когато придобием опит за смъртта.

Никога не съм мислел, че ще пиша книга за вероятно най-сакралните си преживявания. Но когато моето тяло умря за пореден път, аз си казах, че това е нещо, за което всички следва да знаят. Това е реално знание, което очаква всеки, който е решил да измени съдбата си.

Така стана, че в живота си аз умирах шест пъти. Два пъти това беше задача на практиката, един път се случи по силата на преднебесната ми карма. И три пъти вследствие на влиянието на следнебесната карма.

Днес ми е лесно да разсъждавам за смъртта, защото като минимум съм познал технологията й. И тази книга е посветена не на любопитния читател, който ще се сблъска с неприятната информация за това, че ще умре, а на търсещия и развиващия се, който може да открие в книгата много интересни неща за това какво е смъртта, може ли да се премине през нея и най-вече – какво означава това преминаване. Дадената книга е част от поредицата мои книги „Отшелник“ и е част от знанията по пътя ми на познаване на природата на човешкото развитие.

Това е една занимателна книга, насочена обаче към сериозния и търсещ читател. В нея се разказва историята на един суфистки ученик, за когото опознаването на смисъла на живота се превръща в изучаване на аромата. Така в крайна сметка той създава великите балсами на човечеството или по-скоро редица алхимични формули, способни да променят човека дотолкова, че светът, в който е живял преди, да изглежда просто като стара черно-бяла лента.

Книгата «Дзябяк» е навигация за човека на действието. Това е бордовият дневник, необходим на съвременния човек, за да разбере себе си и да действа съответно собствените си закони.

В книгата е очертана първата насока от съществуването на човека: пространство.

Това е нещо като матрица на нашето пребиваване, която или напълва живота ни, или ни отвлича от него и дори разрушава. Представеният материал е практически и е предназначен единствено за участниците в семинара "Дзябяк".

„Съвършена“ е книга, в която е събран моят 25-годишен опит натрупан при обучаване и наблюдения върху жени, които се занимават със своето развитие. Това е разказ за една жена, която не е съумяла да се впише в пространството на живота. Тя е преминала през най-различни емоционални състояния: преживяла е и безпаричието, и сложни семейни отношения, и несполучлива любов... Жената загърбва всичко за да не вижда повече този неприветлив свят, но в реалността тя все повече се потапя в него.

Книгата повдига въпроси животрептящи за всяка жена: здравето, раждането и отглеждането на дете, храненето, любовта и отношенията с мъже и, в частност, нейните лутания в стремежа да се осъществи като жена. Вие ще научите за реалните събития и ситуации, в които попада Съвършената в продължение на 25 години.

Внимание!

„Съвършена“ е книга представляваща напрежението на седмото интегрално поле, тя е персонален предмет на силата.

Препоръки за ползване на книгата:

• да се чете само в спокойно състояние;
• да не се храните два часа преди и един час след четенето;
• да не се четат паралелно изменящи полето книги в електронен формат;
• да не давате личният ви екземпляр от книгата на странични хора.

Животът на човека не се свежда до цифрите на раждането и смъртта му, а се определя от множество параметри. Освен това, реалното разбиране на този въпрос, изисква да бъдем много коректни, тъй като трябва да определим много неща, за да разберем за какво говорим и защо.

В този труд показвам различните аспекти на разбиранията за дълголетието и най-вече посочвам онези възможности, които са действително свързани с начините за развиване на жизнеността.

В основата си ритъмът има телесно, енергийно и умствено чувство. Преживяването на ритъма е реакцията на нашето тяло, дишане и съзнание към различни енергийни връзки, които или идват при нас, или ние самите ги образуваме.

Ние опознаваме ритъма, за да опознаем своята истинна природа и след това да се научим да взаимодействаме с най-висшите свойства на нашата вселена, чиито език са кодовете, заключени в един или друг ритъм.

Тамплиерът е онзи, който владее пергела и ъгълника. Най-висшето изкуство – изкуството на тамплиера – е изкуството за построяване на Храма, на съвършеното здание, проекция на небесната сила на земята.

Тамплиерът е онзи, който владее изкуството на сакралната геометрия и сакралната архитектура. Онзи, който има съвършено мислене, който сам по себе си е подобен на храм. В Средновековието бил създаден цял орден на тамплиерите – орден, който търсел съвършенството, преди всичко, в себе си. Дори самото понятие „тамплиер“ било сродно на понятието за съвършения човек. Онзи, който владее мярата, владее тайната на преобразуването.

Целият живот на тамплиера се свеждал до опита да се хармонизират законите на Небето и Земята и да се намери път към постигането на безвремевото пространство. Подобно на келтите те се скитали по цял свят в търсене на знания и поставяли вътрешното строителство, строителството на своя дух, над всичко.

Обикновено ритуалът е многослоен и е разделен на различни нива, всяко от които съответства на едно или друго условие. Ритуалът, преди всичко, представлява възможността да се настроиш на определена тоналност и независимо от нивото на самия ритуал и подготовката на конкретния човек, това да е процес на инициация.

Подходът и отношението към ритуала в различните култури, системи и ордени имат един и същи смисъл: да настроят човека на определена задача. Макар, че менталността на хората се различава и оттук се появяват толкова неразбираеми и противоречиви неща. Открехвайки завесата над понятието Ритуал, говорим за определено велико действие и творение, което е заложено в самите знания за това свещенодействие.

Схемата на йогата на хранене се основава на законите на извънвремевите честоти; при тази схема ние съкращаваме условията, при които тялото ни се разрушава. Защото именно разрушение е резултатът от съвременното хранене, което понижава не само вибрациите на човешкото тялото, но и, най-важното, тези на човешкото съзнание.

Можем да започнем да разбираме казаното по-горе, когато започнем да опознаваме енергийната храна, тъй като това ни учи да зависим не от някакви витамини, а от вибрационните показатели на храната. Именно тези показатели спомагат за постигането на определени изменения в тялото и съзнанието.

Йогата на храненето дава знания за седемте вида напрежение, посредством които можем да променим и най-вече да контролираме развитието си и изобщо целия си живот. Тялото и съзнанието на човека трябва постоянно да бъдат в тонус, защото в противен случай се нарушава самата идея за развитие. Тонусът тук е не някакво афективно състояние, а условие за групиране на енергията, при което ние усъвършенстваме циркулацията й.

Йогата на храненето ни позволява да опознаем и идентифицираме собствения си ритъм, което довежда човека до най-важното – изявяването на личността. Как можем да се развиваме, ако не сме изявили кода на своята личност? А това не може да бъде постигнато, ако храненето ни понижава вибрационната ни същност. Независимо каква е личността ни, важна нейна характеристика е духът, а важна характеристика на духа е честотата. Ако съзнанието ни се подхранва, грубо казано, с по-нискочестотна храна, то не може да отговаря, да се настройва и още по-малко да следва задачите на духа.

Книгата „Йога на храненето” описва различни форми и системи на храненето, но най-важното е, че тя обяснява процеса на потреблението на храна като схема, която може да ни усъвършенства не по-зле (а най-важното – по-бързо) и от най-съвършената психо-енергийна система, която от своя страна не може да бъде опозната без силно съзнание. А йогата на храненето от своя страна създава в главата ни ъгъла на задачата, свързана с храненето и усъвършенстването на съзнанието.

Ние делим пространството, разкъсваме го на парчета, грабим го. Идеята за обединение ни е чужда, тъй като това трябва да бъде качество, а не декларация. Разделили сме света на интереси, религии, а заедно с това сме разделили и себе си и сме се разфасовали по консерви. И всеки, който не възразява против тъпчещите се, мутирали, лениви особи, наричащи себе си хора, не носи отговорност за своите реакции, мисли и постъпки. Отговорността е в мозъка. Но не като физиология, а като усилие.

Трябва да се научим да контролираме всяко свое действие, дори ако просто пием кафе.

Въпроси и отговори

През призмата на метода в своите книги Вие показвате пътя на развитие на множество световни култури (за мен келтите бяха истинско откритие). Универсалността на метода и неговата способност да оперира със знанията на привидно различни една от друга традиции разкриха пред мен удивителни и неизвестни страни на един световен процес. Как се отнасяте към древния Египет и неговия своеобразен път? Защо той не попада в руслото на вашия опит и анализ? Планирате ли някога да посветите книга и на тази тема?

Египет е един от първите региони, привлекли вниманието ми. В процеса на анализа и изучаването му обаче аз стигнах до заключението, че много от занимаващите се с Египет хора са напълно невежи. Почти всички изследователи и учени, опитващи се да дадат обяснение на египетската култура, я свеждат до тривиалните папирусни текстове, разчитат я през евтината призма на шаманизма и лицата на Изида и Озирис и така създават още по-голямо объркване. Работата е там, че Египет е построен в пространство, чиято геометрия се отличава от нашата, т.е. това е цивилизация от друг ъгъл. От една страна много интересно е да се разбере една такава цивилизация, от друга обаче тя не е толкова важна за нас сега. Тя представлява професионален интерес, който е по-скоро материал за субективен анализ. И аз наистина периодично се завръщам към египетската формула на съществуване. Но все още липсва потребността и задачата да изложа всичко това в цялостна конструкция.

В този паралелно перпендикулярен свят на бушуващи страсти съществуват острови, ръководени и управлявани от определени кръгове жреци. Веднъж годишно те изпращат сигнал на земята, кодиран в различни форми, знаци, кристали и цветове. Жреците изпращат на земята своите гадатели, които имат за задача да помагат на търсещите и вървящите. Един от тези избраници е Калиостро Кучер, чиято задача е да фиксира събитията, да измени паралелите и да пречупи пространството. В багажа си той носи всички магически инструменти, с чиято помощ може да се придвижва във времето, да се трансформира и преобразува. Той може да се намира в един и същи момент на няколко места, с което демонстрира илюзорността на линейното възприятие за света. Той предава своите магически знания в едно пространство, в което само подготвени адепти могат да влязат в досег с тази информация. Като отделя от обема един или друг порядък, Калиостро го актуализира и така създава възможността да се изживее илюзорността. В тези записки Калиостро показва „няколко магически пречупвания“, проявени през призмата на взаимодействието на трима персонажи: ЧОМ, Ляпа и Тамада, които действително съществуват и се намират в паралелен и за тях привидно напълно разбираем свят.

Даоисткото тяло е натуралистична представа, основана на принципите за формиране на макрокосмоса, разглеждан като нещо единно и притежаващо форма; тук тялото е нещо, което има определен източник и представлява не линейна, а пространствена форма. Едновременно се отчитат три условия – на Небето, на Земята и на Човека, които определят не само потока и движението на енергията, но и преобразуването й.

Даоистката система за описване на тялото се основава на принципите на симетрията и пропорционалността, които определят развитието и съществуването на външния кръг на съдовете на тялото (стъпала – длани) и вътрешните съдове (корем – мозък), наречени Дворци.

В даоистката мисловна система животът на човека се разглежда във връзка с усилието на Предното небе (усилието, създало човека) и усилието на Следващото небе (изразено от самия човек). Затова тялото се разглежда като комбинация от възможности, които от своя страна имат девет нива. По природа човек се характеризира с едно от тези девет нива (обикновено трето или четвърто).

В процеса на преобразуване човек може да усъвършенства себе си. Когато достигне девето ниво, той може да се усъвършенства и да достигне десето, което води до създаването на съвършения човек. Всяко ниво е напълно конкретно, а не условно и се измерва във физически показатели.

Ако приемем, че кристалите са станали всъщност първообразуващите форми за човека, тогава разбираме защо хората са започнали да опознават структурата на пространството и да го описват по аналогия със структурата на кристалите. Хората възприемали всичко, което ги заобикаляло, като елемент за въздействие върху пространството, тук определени оси и ъгли показвали как различните форми влияят върху пространството - като този тип възприемане било аналогично на човешкото възприемане на кристалите. Тук, разбира се, трябва да отбележим, че възприемането имало тогава природни, а не битови функции.

Древните хора разглеждали света от гледна точка на минерализацията. И ако приемем, че човекът е произлязъл от кристала, тогава целият му живот може да се разглежда от гледна точка на кристализацията. Човекът и животът му били разглеждани в съответствие с определен вид кристална структура.

Самото възникване на кристалите имало небесна, земна и човешка природа. На земята те били най-често свързвани с водата, небето и планините. Формообразуването на човека като цяло най-често било разглеждано във връзка с определени планини и кристали. Планините били разглеждани от позицията на тялото. Планината можела да има митичен (т.е. символичен първообраз) и човешки аспект. Древнокитайският ръкопис на Сан Хейдин „Древни сказания за планините и хората” (V век пр. н. е.) например говори именно за съответствието между планините и хората.

Корените на самата наука за кристалите всъщност ни връщат чак в древността при китайците и при египтяните, които провеждали множество различни опити с кристали и камъни. Такова сериозно отношение към камъните срещаме, разбира се, и в латиноамериканската, келтската и индийската култури. Най-чувствен аспект, свързан с преживяването и вкуса, намираме у древните гърци (Теофраст), а след това и при римляните (Плиний Стари).

Впоследствие разбирането за камъните било подчинено на възприемането на кристала като философски камък, т.е. камък, който може да генерира енергия. Първите, обърнали внимание на този факт, вероятно са арабските алхимици ал-Бируни (973 – ок. 1050) и Авицена (980 – 1037). Голяма част от работата на тези алхимици обаче била засекретена от суфийските мистици. Според една от версиите, между другото, известният Граал също бил тълкуван като определен вид кристал, вероятно цинобър или винен камък.

В средновековието алхимиците се опитвали да получат от кристалите безкрайна, неограничена енергия. Тук трябва да отбележим, че тайната на кристалната структура на минералите не дава покой на различни изследователи, мистици и учени дори до днес, въпреки факта че в началото на XX век кристалната структура бива определена научно и физически.

1669 година се счита за годината на появата на науката кристалография, благодарение на работата на Еразъм Бартолин и Николай Стенон, които обобщили знанията за кристалите и описали собствения си опит по темата.

Самата наука за кристалите се появила благодарение на труда на норвежкия учен Виктор Мориц Голдшмидт. Именно тази наука ни връща към първоначалното разбиране на кристалите като камъни, които имат тяло, т. е. структура. Като цяло науката за поведението на кристалите говори за тях като за живи организми, а самото им поведение не се оразличава от поведенческата структура на човека. Разликата е в това, че енергията в кристала е по-съвършена и по-високочестотна. Кристалите започват да се разглеждат геометрично, така както са ги разглеждали древните. Ако този подход се сравни с даоистката концепция, тогава той може да се приеме за нейно научно доказателство.

На човека, фактически, отговарят 12 вида кристали, като всеки от тях има от енергийна гледна точка 7 части. Осем от тези кристали могат да изведат човека от временното пространство в безвременното. Всички те се наричат с едно общо название – цинобър. Вътре в тях има три съвършени ритъма, описвани чрез три кристала – златото, среброто и един от кристалите, който отговаря на конкретния човек (например елмаз) и го свързва с нефрита като съвършен генератор на енергия.

Така изкуството за превръщане на метала в злато, което сме онаследили от средновековните алхимици, е понятийно обусловено от прекристализирането, което може да бъде свързано както с вътрешното подхранване, така и с преустройването на структурата на самото тяло (в съответствие, например, със структурата на ясписа или на златото).

Този тип отношение към кристалите ни отвежда назад през вековете към най-великата от всички велики фигури – Хермес Трисмегист. На него именно се приписва основната концепция за възприемане на Великото чрез пространствената геометрия, като тази концепция включва всъщност не само принципите на геометричното пребиваване, но и на геометричното преобразуване. Вече въз основа на този тип възприемане, Платон въвежда първите знания за подхранването с кристали, като ги свързва с подхранването на основните пет вибрационни групи или тела, които всъщност представляват пет правилни многостена, способни да генерират енергия.

Тук с други думи вече става дума за допълнителен източник на енергия, която можем да усвояваме. Концепцията на Платон се свежда до идеята за подхранването на душата, като за основен източник се използват фините процеси, свързани с по-високочестотните характеристики на пространството. Между другото, такъв е моделът според Платон и на мисълта.

Подхранването на мисълта е аналогично на подхранването на геометрията, за което ще поговорим още малко. Платон отдава голямо значение на опознаването на геометрията като превъплъщаваща субстанция, способна да се преобразува девет пъти. С други думи тук е представена идеята за формирането на сферата. И тъй като в теорията за храненето на бъдещето голямо значение се отдава на идеята за подхранването на съзнанието и използването на съзнанието за възприемането на високочестотната храна, Платон се превръща в основател на идеята на подхранването на мозъка като средство за формиране на духа, на душата.

Ако се задълбочим допълнително в идеите на Платон, например, през призмата на Евклид, ще стигнем до мисълта, че във времената на Платон геометрията и формата представлявали същността на едно и също нещо – на кристализацията. С други думи кристалите, както ги възприемаме днес, били по-скоро част от геометрията и се възприемали преди всичко през призмата на геометрията. Това послужило и като основа за форматирането на пространството именно по геометричния признак, т. е. за разделянето на пространството на крайно (плоско) и вечно (обемно).

В съчиненията на Евклид за деленето на фигурите откриваме всъщност идеята за класифицирането на пространството. А в съчетание с Епикур, който има огромен принос за теорията на познанието, получаваме възприемане, което формира геометрията и формата, а това е много важно за изучаването на йогата на храненето, тъй като на високочестотното ниво вече можем да говорим не за вкус, а само за възприятие.

Като свържем съзнателното усилие с възприятието, получаваме модела на подхранването с кристали, при който именно умението да се настроим към възприемането създава онази реалност, онази истина, от която трябва да се ръководим. С други думи тук говорим за натурфилософия, която всъщност лежи в основата на разбирането на храненето на бъдещето – йогата на храненето, в която се основаваме върху времето, пространството и ритъма, представляващи различните субстанции и закони за живота на материята.

Като свържем мисълта и възприятието, получаваме най-важния критерий за истината, свързан с преживяването. Когато получи този критерий, човек се оказва способен да възприема устойчиво не само временните, но и извънвремевите процеси. А извънвремевите преживявания са постоянни по природа, тъй като зависят само от вътрешното преобразуване и именно тук се крие същността на кристализацията.

Много важно било разбирането на древните за движението на кристалите, за тяхната независимост от външните величини. До тази идея стига Хипарх още две столетия преди новата ера.

Учението на Менелай Александрийски, обединяващо разбирането за геометричните фигури и сферата, се смята като цяло за особено радикално. Като представя идеята за осемте пространствени фигури, Менелай Александрийски изразява идеята за живота на кристала в пространството. Ако впишем тялото си в кръг, тогава получаваме също осем фигури. Как се получават те?

Ако разглеждаме тялото не като физически обект, а като форма, в която енергията циркулира, тогава получаваме три кръга. Един от тях се образува от кръвообращението, като тук кръвта се явява носител на базовата енергия. След това имаме енергията, образувана благодарение на взаимодействието на осемте системи на тялото (те в действителност са седем, но заедно създават още едно движение, тъй като живеем в триизмерно пространство).

Циркулацията идва от допълнителните източници в тялото ни, в които енергията може да се преобразува. С други думи в нас съществуват също осем сферични триъгълника. Всеки триъгълник изразява свое собствено пространство, т. е. на теория той може да се кристализира. Но тъй като тялото ни е несъвършено, ние не изразяваме резултата. А пространството го изразява и така в крайна сметка получаваме кристала или кристалната есенция.

Трактовките на Малката космическа орбита в повечето случаи не правят ясно разделение между физиологичния и алхимичния еквивалент на орбитата, което води до объркване не просто по отношение на самата орбита, но и на вътрешната алхимия като цяло, за което вече стана дума в първата част на въведението.

Това налага и определен подход при анализа и разясняването на Малката космическа орбита. Като се съобразява с подобен подход, тази книга цели да даде базово разбиране за Малката космическа орбита, отговаряйки на три въпроса:

1. какво представлява Малката космическа орбита;
2. защо е важна Малката космическа орбита;
3. как да се работи правилно с Малката космическаорбита.

Първата глава на книгата е енциклопедична и разглеждакакто базови понятия в даоистката практика, така и в частност, структурата и особеностите на Малката космическа орбита. Втората глава описва етапите и начините на разгръщане на енергията в Малката космическа орбита. Поради своя строго алхимичен характер, това е и найсложната глава. Третата глава дава насоки как да се работи с Малката космическа орбита.

Трябва да признаем, че в днешно време малцина си поставят въпроси, на които се опитват да отговорят. Условията на живот, в които се намира съвременната жена, я лишават не само от възможността за хармонично съществуване, но и от разбирането за това какво е хармоничност. И това е трудност, пред която се изправят не само жените, които не се развиват, но и тези, които се опитват да направят нещо. Дори и да се въвлече в развитието, жената често остава в периферията на развитието, без да е способна да види в това нещо повече от емоция.

Повече от тридесет години изучавам древни практики и текстове, които имах щастието да намеря в процеса на търсене и част от това търсене посветих на въпроси, пряко свързани с естеството на развитието на жените. Всяко развитие е обем и докато той не се вмести в необходимата форма е трудно да се разбере какво, как и защо развиваме. Това се отнася най-мече за жените, които в днешното си съществуване често не приемат идеята за форма. Поради тази причина за формирането на обема на възприятие трябва време и търпение.

Обучението на жената е своеобразна борба с времето както за самата жена, така и за този, който я обучава. И най-важното тук е жената да се освободи от очакванията си и от желанието нещата да се случат бързо. Понякога това отнема години и дори десетилетия. Като цяло смея да твърдя, че съм натрупал такова количество работни дни, които ми дават основание да се възприемам като изследовател на жените.

Книгата, която посвещавам на жените и която се нарича „Пътят на жените” всъщност е по-добре да се нарича "Пътят към пътя на жените."

В различните времена и епохи са съществували и знаещи и незнаещи хора, но никога не е имало такова множество, което да пречи на хората да се развиват, каквото има днес. Такива са днешните условия, човек е загубил истинското си дишане и затова е принуден да живее, опирайки се на различни лъже-способи. При това човек е принуден да ги защитава и да ги обявява за единствените верни способи.

Когато изгубим способността да използваме съзнанието си, се лишаваме от своите свойства и способности и просто следваме едни нерегулируеми процеси, които определят човека като функционална единица. В този случай определението «човек» ни подхожда само отчасти. Такъв човек не може да търси и да се стреми, което всъщност означава, че той не може да се нарича човек. Затова тази книга е предназначена за онези, които все още могат да четат и слушат, чиито очи не са замъглени и чиито уши не са запушени.

Това е една книга за изкуството да се възпитава живота, в основата й лежи моят 30-годишен преподавателски опит, осъществен по цял свят. Методът е това, което ми позволи да участвам в реалното израстване в развитието, а не просто безмозъчно да приемам една или друга система, просто защото пътят ми се е пресякъл с нейния. Методът е това, което ми позволи да структурирам знанието, така че да разбера как да премина през вратата. Методът е онова, което ми помогна да спирам, да се връщам и да започвам всичко отначало. Методът е това, което ми позволи да контролирам собственото си «аз», собственото си его.

И днес, когато човечеството е загубило ритъма и тоналността на човешките отношения, когато не разбира същността на различните действия, а просто се крие зад различни названия, когато «ванилността» на съществуването, леността и отвлечеността на съзнанието са изместили разумните и удовлетворяващи човешкото начало действия, единственото спасение за човека се крие в познаването на Метода.

Днес, когато човек вече не разбира разликата между емоциите и чувствата, когато реагирането ни е лишило от възможността дори да се замислим за това, че реагираме, си струва да зададем въпроса може ли да съществува изобщо човешкото начало! Когато децата в училищата биват зомбирани със знания, вместо да ги обучават, когато липсва разбиране и на ритъма на обучение, и на възможностите на отделните ученици, е важно да не се позволява да се унищожи личността и уникалността й още в началото на формирането й.

Затова смятам (и дори съм убеден), че тази книга ще бъде за много хора полезен източник по пътя към овладяването на изкуството на познанието, тя ще успее да ги опази от ненужните и необмислени действия и ще ги научи да поставят, а може би дори и да разрешават, въпросите, които са поставили пред себе си.

Да се родиш в човешки лик още не означава, че си човек, така че въпросът за безсмъртието адресирам към онези, които познават човешката природа и следователно са готови за сериозно разбиране на законите и принципите на съществуване, а не просто реагират глухо, потънали в своето невежество.

Човек трябва да се освободи от трудното живеене в хода на живота, преди да започне да обръща внимание на това, което може да следва по-нататък. Въпреки това, въпросът за мен е преди всичко въпрос на култивиране на духа, затова и се представя за разглеждане пред широк кръг читатели.

Тази тема е повдигната за тези, които все още са в състояние да задават въпроси и да търсят нееднозначни отговори.

Какво бихте направили, ако имате в джоба си 350 долара? Глеб Черне решава да тръгне на околосветско пътуване! Търсенето на знания за безсмъртието отвежда автора в Китай, където открива тайната на Поднебесната, като се натъква на неочаквани ситуации. Тайната е в непрекъснатия анализ на ситуациите, в които попада героя и в неговия постоянен стремеж към усъвършенстване.

„Какъв е смисълът, какъв е смисълът от това тези китайци да седят и да пишат всякакви умни книги за това как трябва да се живее! Та нали някой трябва да умее да ги чете! Аз съм благодарен на нашите преводачи, но кой от тях разбира, че интелектуалният им труд е нищо по отношение на вътрешното съсредоточаване? Нужни са действия!” – пише авторът. В хода на повествованието читателят вижда истинската Китайска народна република през очите на човек, чийто постоянни спътници са въпросите на развитието и хумора като начин на запазване на здравето в условията на масова загуба на човешката природа.

„Как да им обясниш на всички, че поради прекомерна експлоатация на мишниците, те унищожават черния дроб, а с него и духа си? Как да им обясниш, че ако не се развива мозъка, угасва жизнеността и се разрушава сърцето? А мисълта за това, че ти си по-висш от някой друг, не укрепва твоя дух!”

Човек е ценен със своето самосъзнание. Ако го е заровил, то той ще бъде като просяк, дори и да е облечен в дрехи от Армани и под тях да се крие внушителна фигура. Грохнали старци – в това превръщат себе си хленчещите деца, унищожавайки силата и енергията си. Отсъствието на съзнание поражда динамиката на страстите, като я извежда от културата и формира дълбока, почти наркотична, зависимост от емоциите. Без да развие концентрацията си, човек не може да разбере причината за своята тъмнина, която се подхранва от пет отрови - гордост, страх, гняв, завист, тъмнина на ума.

В края на повествованието авторът стига до извода, че развитието е възможно само чрез развитие на концентрацията и подсилване на природата на мозъка. Втората част на книгата е трактат за природата на мозъка и средствата за постигане на безсмъртие. Значението на този трактат за хората, които се стремят към познание на своите възможности, не може да бъде оценено. Истинската й ценност може само да бъде позната ...

Книгата включва богат илюстративен материал, предания и легенди, енциклопедични исторически и медицински справки, древни и съвременни рецепти за приготвяне на напитката — всичко това ще помогне на читателя да си изгради цялостна представа за алхимичната напитка.

Ко-автори: Едуард Нима, Марсело Плотник.

В книгата си Глеб Черне изразява състояние "на ръба" — живот в пределно напълване на сетивата и в същото време с пълна концентрация, способна да усвоява това състояние и да извлича от всички ситуации максимален ефект. Към това условие и към този тип писане са се стремили най-добрите от най-добрите в спонтанната литература — тук можем веднага да си спомним за литературата на битниците, за новата журналистика, за школата на Хемингуей, Фокнър и пр. В състояние на пределно себеизразяване човек, който ходи по стъпките на Адонис, древните келти, винените култури на всички времена и народи, опитва от екстаза като състояние на контролируемо напълване.

Без съмнение тази книга е явление както за любителите на виното и така и за ценителите на силната литература.

Главният герой на книгата в процеса на вътрешното си търсене попада на човек, който е участвал в тази програма. Това му открива нови възможности за познание и му дава шанс да си отговори на множество въпроси, при това с помощта на хора, пряко ангажирани в проучването на безсмъртието.

Тази книга представя първата основна последователност, подготвена от даоисткия алхимик Цзе Кун.

Дао Херика е резултат от лабораторни изследвания, които водят до разбиране на индекса. Дао Херика е събирателен образ, който не може да бъде собственост на никой. Той се проявява в съзнанието на хората, произвежда се, изработва продукт за обществено ползване, като въвлича по този начин всички слоеве и ги свързва в цялостен кръг.

И затова по този път той не намира покой. Когато човек губи контакт с Херик, бойни коне се появяват в покрайнините на Поднебесната. Нищо не причинява такава вреда, както неумението да се задоволиш с това, което имаш. Нищо не допринася за такива загуби, както стремежът да умножаваш наличното. Удовлетворението е свързано с Херик, с него ще постигнеш основа, която е неизчерпаема.

Съединението на тялото, енергията и съзнанието образува осем форми или длани, които определят изкуството на взаимодействие на Преднебесното с Заднебесното устройство на безпределната сфера. Това взаимодействие поражда движение, което води до промяна на вътрешното и, като следствие, на външно качество.

Описаната в тази книга алхимия на съновиденията е част от практиките, използвани и понастоящем от даоистките отшелници, който са запазили най-добре традицията днес. Повечето от тези техники и практики могат да бъдат отнесени към маошанската линия. Даоистката алхимия на съновиденията не е отделна независима техника. Тя е част от сферата, която се формира от всички практики, насочени към вътрешното култивиране и трансформация.

Тя е предназначена за лица, които се интересуват от изкуството на вътрешните трансформации и които имат някакъв опит с практиката. Тук целта не е да се обясни пътя за постигането, а се обясни това, което трябва да го предхожда.