Парфюмерист

В продължение на цялата история, човечеството се е опитвало да изменя и подобрява себе си и науката за аромата се е превърнала в един от основните инструменти на тези опити. Ароматът е навлязъл до такава степен в нашия живот, че повечето хора изобщо не си дават сметка, че миризмите отдавна са се превърнали в своеобразен рефлекс за човека, по отношение на който самият той се явява един от неговите източници.

Още от древността, човек се е раждал, живял и си е отивал от тази планета, носейки през целия си живот взаимодействието си с ароматите. Дълго време ароматът е бил част от програмата за укрепването на жизнените сили, за собствено изчистване и за подхранване. И действително, какво друго нещо би могло да бъде по-дълбоко разбираемо за човек, при положение, че основата на неговата жизнена дейност е построена върху дишането? Следователно, обонянието се явява основен инструмент, който регулира нашата жизнена дейност и, разбира се, нашата реакция към миризмите и ароматите, които вдишваме.

Макар че, ако дишането е чисто енерго-физиологично понятие, то реакцията към аромата, представлява самото фиксиране на взаимоотношенията с едни или други вибрации, които преди всичко влияят на мозъка, а вече чрез него и на цялото тяло. Ароматът - това е нещото, което реално ни напълва и влияе на нашето състояние, и което е способно да подобри или угнети нашата природа.

Именно възможността за подобряването на човешката природа и нейната индивидуализация, са предопределили развитието на Пътя на Аромата, който води своето начало от времената на Древен Египет. По-нататък, той успял да навлезе в теорията за херметизма по един доста хармоничен начин и бил подхванат от първите истински изследователи - арабските алхимици, които разглеждали аромата като предмет, обладаващ свойства, способни не само да влязат във взаимодействие с човека, но и да го свържат с по-висши сили и дори да представят самия бог.

Разбира се, че директно корените на знанията за природата на веществата достигат доста по-надълбоко, чак до времената на персите. Някои дори ги свързват със Зороастър, въпреки че първите изследователи изучили аромата като вещество, следва да се смятат арабите, които са добавили понятието за природата на човека към космологичния подход към този въпрос. Така че, ароматерапията като наука започва да се заражда през VII век.

Разбира се, тази наука била свързана с Мохамед, който обединил номадските народи. А най-важното нещо тук е, че изначално тя е била построявана като знание, което се е съпоставяло с божествените идеи и, несъмнено, с Корана. Когато през 750 г. властта преминала в ръцете на халифите от династията на Абасидите, която създала нова столица в Багдад, започнал определен разцвет в изследванията и развитието на Аромата.За това, до голяма степен е допринесъл и преводът на множество трудове на египетски, гръцки, персийски, индийски и дори китайски учени - тези трактати са залегнали в основата на изследванията на ароматите.