Етерното поле
Идеята за етерното поле е най-завладяващата идея в цялата история на ароматите и кристалните есенции.
Арóмата представлява етер, триизмерно пространство. Тя се развива подобно на кристала, който също има триизмерна основа и дори сингония. Именно тук се крие разликата между арома и аромат. Ароматът е преди всичко сила, но не и пространство. В това се състои и концепцията за етерното поле, което намира израз чрез определена вибрация, чието преживяване може да се представи чрез арóмата. За съвременния човек опознаването на това поле на възприятие е трудна задача, заради нарушенията в обонятелната област, причинени от множество отклонения.
За съжаление днес в представителите на съвременната цивилизация се наблюдават огромен брой нарушения, предизвикани от нисковибрационни аромати и неконтролируеми реакции на миризми. Може би именно неумението да възприемаме етера е създало толкова много противоречия в научния свят, така че дори Айнщайн не е успял да опознае природата на етера (ефира) докрай. Това всъщност ни е отдалечило от истинското разбиране на етера и е върнало и науката, и човечеството далеч назад.
Учението за етерното поле може да отведе човечеството до знанието за формата и нейното съдържание. Учението за етера е учение за съвършените форми, ако щете, за това, с което универсумът може да живее. Именно с това навремето са се занимавали и Кеплер, и Галилей. Когато изучаваме етерното поле, трябва да можем да възприемаме неговата сила, а за тази цел трябва да умеем да опознаваме арóмата и да разбираме разликата с аромата. С други думи тук говорим за етерното поле като за процес на преживяване, процес, който дава сила.
Каня ви да присъствате на лекцията, свързана с тази тема.
13 август 2014
RSS: