Мярата на звука
Звукът е най-древната мяра, използвана във всички антични култури. Въз основа на тази мяра предсказвали, премервали и най-любопитното създали най-точната система за измерване. В епохата на Шан (1600-1027 г. пр. н. е.), например, в Китай звукът отговарял на мярата, чрез която се определял духа шън, т. е. най-фината субстанция в човека.
Звукът се използвал и като инструмент, чрез който можело да се взаимодейства пряко с духа. Подобни идеи намираме и при египтяните, шумерите и келтите. С други думи звукът създал една система, която можела да се възпроизвежда посредством формата, материала и ориентацията – оста.
Системата, разложила звуковете на редици, се превърнала в музика, която изразявала определена тоналност и оттам и връзката с определени пространствени форми. Да намериш вътрешното си звучене означава да съумееш да изразиш себе си. Всеки човек има звучене, чиито характеристики определят личния код на човека. Това ни дава възможност да измерим човека, неговата енергия, неговата душа.
Това разбиране залегнало в основата на всички обредни системи, сред които особено внимание заслужава тази на Западна Африка. Именно оттук тръгнало учението за звука, което днес вече има изразено космогонично значение за последователите на кандомбле, вуду и сантерия. За център на изучаването на музиката можем да посочим страни като Дахомее, Бенин, Ифе (или по-точно казано системата от знания, свързана с културата Йоруба, развивала се на западното крайбрежие на Африка).
Самият звук първоначално изпълнявал обединителна функция. Тази идея откриваме при суфите, които я предали на народите, населяващи Нигерия, бързо асимилирали се с племето Хауса, донесло арабската писменост. Тази писменост сама по себе си е по-скоро мяра на звученето, отколкото мяра на повествованието. А мярата на звученето е вече усилие, което има свое физическо приложение (изтеглянето на лъка с един лакът). Такова приложение имали и първите инструменти, които се разделяли на подгрупи в зависимост от силата на звука (флейта), силата на издърпването (арфа, лира) и прилаганата сила (ударни).
Тук имаме три вида естествено човешко усилие, свързано с дишането, тялото и умствено усилие (напрежение). След това идва комбинирането на мярата. Първоначално тя не можела да надвишава четирите условия (организацията на фигурата в пространството) и то при условие че има възприемане на обема. Класически условията били три.
Разгръщането на пет (като при удържането и събирането) и седем (като при ръста) условия е вече разделение, включващо плоскостта – в първия случай хоризонталната плоскост, която има пет измерения, а във втория – допирателната, която има седем измерения. Съществува още деветмерна вертикална плоскост, тя обаче изисква да познаваме преходните ъгли на спиралата. Ако в петмерната те са 30 градуса, при допирателната – 45 градуса, то във вертикалната те са 60 градуса, като ъгълът се стреми към разтваряне, а не към събиране.
Така виждаме каква дълбочина на взаимодействането с пространството е съществувала преди 5000 години (когато били създадени първите музикални инструменти). Тук, разбира се, като първият инструмент, представял пространството (или по-скоро вибрацията му), на преден план излиза арфата, която се превърнала в националният инструмент и символ на келтите.
Важно е обаче да отбележим, че днешната арфа вече не представя идеята за петте октави или идеята за резонансната квадратура. Основното, което съвременната арфа е изгубила, е знанието за трите сили на натиск, а това е резултат от нарушената геометрия на съвременната арфа.
В това отношение по-голям късмет имала лирата, тъй като последователите на Орфей все още успяват да опазят свещените знания за физичността на звука. Космологичното разбиране за музиката е разбиране за мярата на звученето, при което се възприемат връзките на вибрациите или това, което формира пространството.
Знанията за вибрациите са били всъщност първите знания за всички народи. При китайците те намират израз в «Лидзи» («Книгата на обредите»), при индусите – в «Елмазната сутра». Тук можем още да изброим «Ригведа», «Махабхарата», «Рамаяна», «Попол Вух» («Книгата на Народа»), "Книга на Енох" и свещената книга на зороастрийците "Авеста".
Всичко, което разрушава и води до гибел, е всъщност несъгласуваност на вибрациите, които оказват разрушително въздействие върху човека.
Повече прочетете в книгата «Тамплиерът. Мяра».
Въпроси и отговори
Казват, че до определена възраст децата чуват звуци с честота между 16 и 20 Hz, а възрастните не, защо? Дали това е свързано някак с физиологичните особености и граници?
Децата чуват и виждат много неща. Това е и поредното доказателство, че хората се развиват неправилно. В същото време много зависи и от самото дете (качествата му), а и от мястото на раждането му. С други думи колкото по-силно настроен е мозъкът или всъщност концентриран, толкова по-фин е той. И естествено докато все още не са разнебитени мозъците, те все още работят.
01 февруари 2013
RSS: