Психология на личността в бизнеса или опит в развитието
Чувствата, причинени от бизнеса, са не по-малко загадъчни от всички други чувства, дори от чувството на любов например. Само човек, който може да разбере хаоса от чувства и мисли, може би, постига удовлетворение, като избягва зависимостта от външните удоволствия. Такъв човек е изцяло потопен в процеса на реализация. Богат човек не е някой, който има много пари, дори не е този, който има много приятели. Богат човек е този, който има самия себе си. Или по-точно е самият себе си. Това е човек, който може да се опре на своите мисли, на своите чувства, на своето тяло.
Днес бизнесът много прилича на екстремните спортове, той дава възможност на хората да изпитат усещането от скок с парашут, дори тогава, когато тези хора не могат да скачат. Когато наблюдаваме постиженията на един или друг бизнесмен, питаме ли се за неговите лични качества, за това как и защо той е постигнал успех в работата си? Не от позицията на завист или агресия, а от гледна точка на анализ на човешката природа и естеството на самия бизнес?
Цивилизацията в момента предлага на човек такъв луд ритъм, че много хора са забравили как да съзерцават и се стремят към бързо удовлетворение. Самите условия на съществуване ни принуждават да следваме хаоса, в който дори не е останала възможност да поддържаме съзнанието си здраво до онзи момент, когато то ще може да постави пред самото себе си въпроси за живота и избрания път.
За съжаление, в наши дни по-голямата част от хората живеят по рефлекс, бизнесът днес също е станал част от рефлекса и реакцията — на пари, емоции, консумация. Човек смята, че се потапя в бизнеса, за да има просперитет и да си създаде достойни условия на живот. Но в действителност той се страхува да остане насаме със себе си и да даде оценка на действията си.
Свръхпечалби или емоционално пристрастяване
Когато замислях тази статия, се запитах: кой днес има право да говори за бизнес и да учи другите на основите му? Кое ми дава на мен такова право? И отговорът се оказа много интересен: в действителност човек се учи на бизнес от доста ранна възраст, още от дете, и на практика всеки възрастен разбира нещо от бизнес, тъй като като дете вече се е научил да манипулира.
За да получи емоции, реакции или внимание от околните, тоест за да има известна полза за себе си, детето започва да мами другите. И по нататък то неизбежно се научава да мами и себе си.
Оказва се, че истинският бизнесмен днес не може лесно да мине без измама, най-малкото защото като дете е придобил модели на подобно поведение. Разбира се, това твърдение не може да бъде аксиоматично, това по-скоро е въпрос за размисъл.
Един от най-важните въпроси за бизнеса е неговата самооценка. Достигал ли е той такова равнище, че да смята своите услуги или продукти за достатъчно скъпи? Това е дилема, от която някои хора, за да запазят себе си като личност и да получат удовлетворение, слабо се ръководят и създават качествени продукти; други обаче се занимават със свръхпечалба. Въпреки това, ако говорим за доходите, които бизнесът носи, то свръхпечалбата не винаги означава милиони. Като свръхпечалба може да се разглеждат и десетте долара, които изкарва портиерът, ако усилията му, като цяло, се оценяват на пет долара.
Психология на конвейера
Не всички хора са такива, за каквито се представят и нашите действия не винаги са в съгласие с нашата лична природа. Като се подчиняваме на това състояние на нещата в бизнеса, ние създаваме специална бизнес-природа.
Без правилна циркулация около производствените усилия, не може да разберем предимствата на един или друг човек в бизнес-компанията, но можем да разберем предимствата на системата, схемата, в която всеки получава, ако щете, според достойнствата си или според заслугите си. И ако схемата е по-важна от човека, то това неволно ще опустошава човека — духовно, енергийно или физически.
Днес, когато цивилизацията не само надценява значението на продукта, но не може дори да се замисли върху тази оценка, обучението в нещо става почти безполезно. Но ако бизнесът не е елемент от саморазвитието и обучението, човек никога няма да се превърне в професионалист.
Много хора в бизнеса са привлечени от желанието да търгуват, а не от това да се занимават с образование и обучение. И това е лесно да се обясни: образоването отдавна вече не е удоволствие, то е емоция, при това не най-приятната за съвременния човек. Търговията също е емоция, тя е кратка, но може да се повтаря безкраен брой пъти.
Ние живеем в поредица от събития, всеки ден настроението ни се променя и неговото формиране има свои собствени закони и причини. Парите всеки ден си остават пари. Те са били пари преди хиляди години и ще бъдат пари и след хиляди години. Парите са винаги едни и същи, тъй като те са в областта на жертвеността, те са в стремежа за консумация на човек. Но днес е различно. И това как ние в тези дни прекарваме времето си определя това как ние формираме живота си — или от позицията на жертвеността, в която не си даваме отчет и не осъзнаваме реалността, нейната красота и всичко, което ни заобикаля, или… Впрочем всеки за себе си може да продължи това „или".
Бизнесът като развитие
Към написването на тази статия пристъпих по-скоро като лаборант, който слага в различни колбички есенциите на бизнеса, без да дава традиционните за аналитичния жанр изчисления и логически заключения, защото вярвам, че ако човек има мотивация за четене, това е неговото развитие. Но нали всеки разбира развитието по своему! Това е тайната на нашето съществуване, макар че отговорът е много прост. Развитието може лесно да бъде обяснено от гледна точка на медицината — то има своите физиологични закони. Те не могат да бъдат наново измислени или, подчинявайки се на нечия прищявка, да се престроят спрямо отделен човек.
Какво да се направи, за да се постигне високо ниво на реализация в бизнеса? Убеден съм, че това изисква образование. Но не бизнес обучение, а самообучение. Колкото и странно да звучи, но на бизнес не можеш да се научиш. Бизнесът е опит, умножен по усилията и качествата на личността. Условието за бизнес е инвестицията. Инвестиране на живота, енергията, времето, в резултат на което единици намират себе си, а хиляди и дори милиони стават участници в ритъм на съществуване, който остава неразбираем за тях до края.
Не е ли днешната бизнес форма потискане на човека? Особено ако бизнесът не носи удовлетворение? А ако човек продава некачествени продукти и знае за това? Или не чувства, или не разбира това, което продава?… Някой ще възрази: но по някакъв начин, някак си, трябва да изпълняваме това действие, да си изкарваме прехраната. Да, но има ли в това лична оценка, лично отношение, разбиране и осъзнаване? И най-важното — съществува ли в този начин на живот чувството на онова дълбоко душевно удовлетворение, което прави човек щастлив, хармоничен?
Единственото истинско човешко чувство е чувството на удовлетворението от собствените действия. Истинско е, защото е затворено в самия човек и зависи единствено от него. За да имаме и други истински чувства, трябва да сме в състояние да се идентифицираме в тях, да осъзнаваме отговорността си в едно или друго дело. Човек, който се занимава с бизнес днес, трябва да знае, че дори и бизнесът да му носи доходи, той често го отпуска, повишава мързела му по отношение на самия него.
25 май 2009
RSS: