Ритъмът – истинският календар
В днешно време е сложно да се разберат точните науки, тъй като за това се изисква реална сила и определен ориентир на познанията, докато в същото време нашият разум е далеч от универсалното и от самото понятие за универсалността. Тези нарушения отчасти са се случили благодарение на календара, който е заложен в нашето съзнание и довеждане му до определена зависимост от времето.
Времето на пространствените календари вече е приключило. Дори и някой да продължава да ги използва, те вече не изразяват идеята за развитие на обществото. Да вземем например календара на маите. Той изначално е бил пространствен, но последните маи са се изхитрили да го направят времеви. И днес много малко хора се досещат, че календара на маите, който днес ни е известен като Цолкин, е различен от оригинала. Създавайки една такава времева зависимост за своя мозък, човек е престанал да оперира със своето съзнание и е разбил живота си на кратки отрязъци, като в същото време задава определена перспектива, но не и условия за живот в нея.
Но дори и пространственият календар не би бил достатъчен, ако преди това не е подготвено едно обемно съзнание. Истинският календар работи само тогава, когато съзнанието разбира вълната на пространството и е в състояние да възприема вибрационните характеристики на Вселената и най-вече тяхното формиране.
Разбирането за познанията и класификацията (структурирането) на знанията е възможно единствено ако се разбират техните вълни, в противен случай това представлява един безкраен обем от крайни величини. Съзнанието трябва да носи статуса на началото на света, природата и космоса. Но когато съзнанието е потънало в проблемите на ежедневието (времевите проблеми), то как тогава да го измъкнем оттам, при положение, че то отдавна е станало утилитарно, т.е. битово?
В този контекст, разсъжденията на хората на тема духовност или каквито и да било пътища за развитие, звучат като издевателство. Простете, но това изглежда изключително глупаво за хора, които са въвлечени в някаква вяра или път. Не бива да се нагазва в друга вода, без човек да е излязъл от предишната. Напълно е възможно това да се превърне в едно ново начало. Трябва обаче да разбираме, че ако вече сме нагазили в някаква кал (завършили сме например общообразователно училище), няма да можем да мислим преди да се измъкнем от нея.
02 февруари 2012
RSS: