Олег Черне

Афоризъм от ЧОМ

Има узаконени мутирали начини за възприемане на поведението, още известни сред хората като „американски“ - да се замразиш на Алеутските острови с активна или пасивна порция очакване. За пасивната най-добре е осведомена групата „туземци“, която в очакване на чудо търпи и поддържа тялото ви до по-добри времена, когато ще се научим да размразяваме, както сега замразяваме.

Общо взето, това е неопределен период, когато трябва да свърши времето на „измръзналите“ и да започне времето на „замразените“. Активната позиция пък е, когато ви поддържат с различни инжекции и стимулатори. За нея са нужни повече пари, тъй като трябва постоянно да се поддържа замразеното състояние в такова битие, което определя вашите деяния.

За това вече не стига някаква си група туземци, а цял екип, който ви поддържа в постоянен температурен режим, независимо какво правите и къде се намирате. И ако в първия случай не ви се налага да правите нищо, освен да лежите и да чакате... Пардон, само да лежите, а вместо вас ще чакат други, стига да не ги пратят да си вървят заедно с последната заплата. Във втория случай вие сякаш сами си движите работите, но само виртуално. Като, да речем, някоя холивудска звезда или американския президент, които живеят, докато ги движат, а пуснат ли ги, падат. С две думи, както би казал древният философ „дуел с гредите в окото“, което в превод ще рече „не бързай - всяко нещо по реда си“.

И все пак, между активното и пасивното „измръзване“ или „замразяване“, разликата е като между самурая и нинджата. Просто замразените са нещо като аристократи, хора със „синя кръв“. Другите, които още се движат (макар за това да са им нужни повече пари, но те си ги заработват), са простолюдие, чиято задача е в нужния момент да гърмят кьорфишеци, но без да предизвикват сътресения.

Четете по-подробно в книгата „Хей, ти!“

За мъжете не мога да предложа изход, освен да го търсят сами, за жените - моля: четете

11 декември 2016

Във вид за печат