Семейството и семейните ценности
Безспорно семейството и неговото място в бъдещето на сегашното общество е сред темите, най-силно вълнуващи умовете на хората и в същото време – една от най-профанизираните. На единия полюс стоят онези, които твърдят, че без семейство човешката цивилизация ще прекрати съществуването си. На другия са привържениците на идеята, че този социален феномен е отживелица, защото самите устои, на които се гради същата тази цивилизация, са коренно изменени. Между тези крайности се разполагат хиляди мнения и частни гледни точки.
На мен лично никак не ми се говори на тази тема – най-малкото, защото изразните средства трябва да се подбират крайно внимателно, трява да се слуша пространството; човек трябва да е наясно със задачата, която си поставя, трябва да разбира на кого и защо говори и може ли отсрещната страна да го чуе изобщо. Както посочихме, условията, които трябва да се изяснят, за да може изобщо да се дискутира тази тема, са много: социални, културологични, религиозни и дори свързани с индивидуалния опит на хората, с това какво и доколко разбират (т.е. всъщност дали разбират), когато говорят за семейство и семейни ценности.
Разпространено е мнението, че основната цел (и следствие) при създването на всяко семейство са децата. Но трябва да се има предвид, че в отделните култури разбиранията за това значително се отличават. Може да се твърди, че въпросът се определя от онази социална, културна и религиозна среда, в която се ражда детето. Така за едно индийско семейство наследникът е кармично определен резултат. В японското традиционно семейство детето до 3 – 4-годишна възраст е главният му член и основната задача на възпитанието е то да не бъде безпокоено. В Латинска Америка малчуганът е играчка, която неговите родители разнасят навсякъде и често го мъчат с прекомерната си любов. Представата на ирландците пък е коренно различна: в семейството остава само първородният син, а останалите момчета при навършване на пълнолетие получават билет и заминават (точно заради това в Ирландия живеят пет-шест пъти по-малко ирландци от диаспората им по света).
С други думи – навсякъде изходните представи са различни. Сега нека поразсъждаваме за семейството в Русия. По статистика седемдесет процента от двойките се развеждат през първите три години. Възниква въпросът не защо се развеждат, а какво са имали в главата, когато са се женили. Следващият въпрос е: какво е семейство? – „Ако двама души просто са заедно, едва ли това може да се нарече семейство, семейство е когато има дете.” Ако приемем тази гледна точка, възниква следващият въпрос: ако има дете и неговото присъствие определя наличието на семейство, следователно детето се явява фундаменталният елемент на тази клетка на обществото. Тогава първостепенно значение придобива въпросът: в какво пространство живее това дете и какво означава то за родителите си?
Тук се сблъскваме с още два доста сложни въпроса: първият е свързан с началния период от живота на детето, когато то расте и трябва да прояви пренаталните си, заложени по природа, качества. Вторият се отнася за последващия период на неговото развитие. Без да разбираме първия етап втортият е много вероятно да тръгне в грешна посока.
Кажете: според вас много ли са семействата, които правилно подготвят децата си, т.е. оставят ги да „отлежат”, подобно на качествена напитка, преди да ги пуснат да се развиват? Семействата, които имат средства и възможности, хвърлят детето в обучение във време, когато то трябва да бъде възпитавано. А колко са според вас семействата, които разбират разликата между обучение и възпитание? Когато говорим за възпитание, е важно родителите с личния си пример да демонстрират на детето си определено поведение. Защото ако те не правят това, социумът ще му предложи друг модел.
Следователно първата трудност пред всяко семейство е именно възпитанието, защото невъзпитаното дете е лишено от най-важното: от живот във внимание и наблюдение. Неговото обкръжение, което не разбира законите на възпитанието, го е лишило от правилна настройка на вниманието.
Закон на възпитанието е законът за съхранението на енергията или с други думи – законът на запазване качествата и особеностите на детето и също така – набелязването на ненужните или пречещи черти. В Русия ситуацията по отношение на възпитанието е доста сложна, тъй като твърде често самите родители са невъзпитани, но имат деца.
В едно невъзпитано семейство, в което няма дори елементарна култура на хранене и общуване, в което цари хаос, емоционални реакции, постоянно работи телевизорът и подобни, се появява дете. Но на това дете му е необходим на първо място покой, а не тези постоянни дразнители, чието въздействие то попива на мига.
Невъзпитаните родители, с които ми се е налагало да водя разговори на тема семейство и семейни ценности, често говорят именно от гледна точка на своята невъзпитаност, а не с идеята да разберат какво им казвам. И това не са само майката и бащата, но и бабите и дядовците, при някои дори прабабите и прадядовците – хората масово нямат понятие за разликата между възпитание и обучение. В нашата държава има население, но малцина са граждани. Ние нямаме възпитание, защото каквито и ценности да налагат родителите, самите те изначално дотолкова се намират в постоянно състояние на раздразненост и дотолкова не могат да носят отговорност за самите себе си, че няма абсолютно никаква гаранция, че детето ще израсне по-добре възпитано.
Да, хората днес надълго и нашироко говорят за семейни ценности, но в действителност семейството се формира по неправилни закони и принципи, след което, естествено, възникват конфликти. Ако родителят не може да се настрои на друга вълна (т.е. да издигне себе си нагоре), той започва още повече да потиска детето, променяйки хода на неговото развитие. Мога да твърдя това дори за добре материално осигурени семейства, които на практика могат да си позволят всичко, което поискат.
Как разпределя времето си едно съвременно семейство? По-често да излезе да се види с някого, по-често да се наяде и напие, по-често да пътува някъде, за да се забрави. По-напредничавите семейства ходят на излети в гората за гъби, но те не си дават сметка за особеностите на мястото, в което растат тези гъби и колко вредни боклуци могат да съдържат... Берат си ги с радост, ядат ги и даже канят гости. Или да вземем бабите, които берат и продават ягодки, расли до зони, „обогатени” с химически отпадъци. И вие, милосърдните, минавате оттам и им купувате ягодките! Всичко това тотално се множи, а ние искаме само с две думи да дадем определение на процесите, в които сме въвлечени. С други думи, говорейки за семейни ценнности, реално погледнато, ние не можем да ги дефинираме.
Добре, нека подходим така: избройте ми примери на семейни ценности. Уважение към по-възрастните, ще кажете? Нека припомним азиатската идея за изграждане на семейството, която подразбира, че старшият член е умен и достоен за почит именно заради ума си. В Китай почитат възрастния не защото е възрастен, немощен и скоро ще мре, а просто защото е мъдър. Това са коренно различни неща! Конфуцианската идея за семейството подразбира ситуация, в която човек израства, става по-умен и предизвиква уважение, защото по-добре разбира пространството. Днес, наблюдавайки възрастните, съвсем не мога да кажа, че са мъдри, но имат деца! Ценността е нарушена: те изискват уважение към себе си, а самите те не съответстват на същността на това уважение.
Аз смятам, че ако родителите имат дете, първата им задача е да работят над себе си, защото най-важната ценност е да не погубиш уважението и да бъдеш пример за детето си, а не да живееш на принципа: „при мен не се получи, но от теб ще направя човек.” Ако от теб нищо не става, то и от детето си ще направиш същия недодялан тип.
Наред с това човек трябва да умее и да уважава. Това е качество, което трябва да се изгражда. Уважението не бива да се отнася само към родителите, то трябва да пронизва всичко заобикалящо. Моята гледна точка е такава: трябва да правим или да се опитваме да правим всичко качествено, а не половинчато. Същото се отнася и за уважението – ето защо трябва да уважаваме не само хората, но и пространството, в което живеем.
Умението да чуваме е още едно качество, което или е налично, или го няма и то задължително трябва да се развива, защото трябва да умеем да чуваме всичко навсякъде. В същото време трябва да умеем и да не чуваме. Ако трябва да отнесем това към семейството, първо трябва да се научим да не чуваме, а след това – да чуваме, защото понякога е трудно да слушаме всичко, което става: често това са невъздържани реплики, емоции и реакции. Умението да не обръщаме внимание на дразнителите и на определени черти е реална ценност в живота.
Аз смятам, че семейна ценност е умението да се култивира пространството, в което една общност живее. В края на краищата всички трябва да работят за доброто на пространството, което обитават, а не да се борят един с друг за господство в него. И детето ще бъде първото, което ще усвои това.
Култивирането се отнася за всичко – дори за такива елементарни аспекти като музиката, която звучи в дома. Какво е осветлението в него? Какви са архитектурата и дизайнът на пространството? А ароматите в него, тонът на гласа, с който общувате едни с други, степента на дисциплина и самообладание или... в какво състояние се дотътряте вкъщи? Може би преди да влезете трябва да направите 5 обиколки на блока? Типично хората се прибират у дома като на бунище и изхвърлят всичко, което са натрупали през деня. А тридесет процента от хората живеят на принципа „Жена, дай да ям!” и водещата мантра на всеки домъкнал се до вкъщи е, че „ям” значи „пържола”.
Ако има семейство, то трябва да има общи интереси. Какви обаче са интересите на руското семейство? Да се наяде. И това се усъвършенства: натъпкали се вкъщи, поканили гости – пак се наяли, отишли на гости и се наяли, отишли на пикник в гората – и там се наплюскали. Иди говори на такова семейство за семейни ценности, за възпитание на децата... В раздразнението си даже няма да те питат какво имаш предвид и какво подразбира въпросът ти. На никого няма да му е интересно и никой няма да се опитва да изясни нищо. Веднага ще те оплюят и квалифицират, ще ти поставят диагноза по-бързо от доктор!
Трябва да се разбира, че изграждането на семейство е енергоемък процес. Съвместният живот не е лесен – за разлика от излизането заедно, защото мъжът и жената трябва да си дават сметка как да не си омръзнат след година (а някои – и след три месеца). В семейните отношения се променят полетата, пространството, човек няма онова свободно време и място, проявяват се най-различни въпроси за решаване.
Така например, създавайки семейство, човек трябва да изучава анатомия и физиология, за да е наясно как ще се изменя организмът след пет или десет години. Трябва да имаме представа как ще се държим на седемдесет, но никой не мисли за това! Бракът се разглежда като някакво розово действие и... резултатът е налице.
Важно е да помним, че ние не сме нужни на нашето пространство като хора. Ние сме му нужни като зеленчуци. Нужни сме в качеството на хора на съвсем друго пространство, но то трябва да бъде опознато. Ето защо се сблъскваме дори не толкова със сложни отношения в семейството, колкото със сложни зависимости от пространството. На него са му нужни този хаос и раздразнение, неуважението един към друг и т.н.
Трябва също да разбираме разликите между възпитание и образование и това разграничение има дори своите анатомични аспекти. Какво е възпитание? Това е способността да запазваме спокойствие в съзнанието и разума си, за да не бъде последният отклонен от ненужни разсейвания и да следва своето направление. А развитието се опира на това спокойствие – то може да добави нужния импулс, да фокусира допълнително човека, за да може той да се развива в задачите на тази фокусираност.
По-подробно четете в бр. 3 („Шалфей”) на сп. Съвършена.
07 юни 2018
RSS: