II. Интегрално поле

Интегралното поле е условно поле, играещо ролята на матрица за всички енергийни процеси на пространството, с които човек може да влезе във взаимодействие. Този модел обяснява всички възможни условия на изменението. Те могат да бъдат опознати както от гледна точка на синтеза, така и през перспективата на трансформацията, която се основава на физико-химични процеси и може да бъде обяснена с помощта на математико-геометрични характеристики.

Интегралното поле се описва с помощта на девет условия на живот на нашето пространство, които произтичат от съвършената фигура, способна да съществува в триизмерното пространство – сферата.

За да разберем интегралното поле, трябва да го схванем като модел, като мандала, така че да го възприемем като операционна система, съставена от девет процеса. Защото интегралното поле само по себе си не означава нищо, ако не сме възприели това, което то всъщност е. Тоест, план на пространството и план за ръководене на действията. Без наличието на план за възприемане, съзнанието ни ще бърка условията на обективното и субективното. И тук проблемът не опира толкова до отричането на нещо, а в отказа да се изследва това отричане. За да бъде определен опитът, той трябва да се осъществява в конкретно поле. Оттам насетне въпросът опира до това какво е това поле, какво го определя и как.

С пълната версия на материала можете да се запознаете в едноименната статия.