Безмозъчен означава несъсредоточен
Ако съзнанието ни не е центрирано, ние не можем да развиваме симетрично тялото си, тъй като енергиите се разпределят неравномерно. Центрираността на съзнанието е свързана или с пълното му бездействие, или с изработването на сили на сцепление. Всъщност, колкото и обидно да звучи това за онези, които развиват мозъка си, по отношение на енергийните показатели, за тялото състоянието на не-мислене е равнозначно на състоянието на мислене. С други думи «безмозъчен» е онзи, който не се е научил да мисли нормално или онзи, който бива отвличан от състоянието на без-мислие от различни мисли.
И двете състояния са опасни за човека, тъй като, на първи план, те създават асиметрия в развитието на мускулите, която след това влияе на цялостната симетрия у човека. Асиметричният човек е неспособен да опознае законите на центрираността и да постигне изживявания от по-висш порядък (за което всъщност отговаря симетрията).
В несиметричното тяло ляво-ориентираните аминокиселини не могат да осъществят пълния цикъл, което всъщност става причина за неправилното развитие на тялото. Същевременно дясно-ориентираното ДНК също е ограничено от временната ни природа. С други думи в тези условия заложеното от природата не може да се промени, а може само да се влошава.
Разбира се, асиметрията не винаги е непременно нещо отрицателно. Тя е дори необходима за противодействие на симетрията. Но асиметрията е нещо хубаво само в случая когато човек е опознал симетрията. Познанието на симетрията обаче зависи изцяло от умението да развием мозъка си.
Важно е да се знае, че тъй като живеем в триизмерно пространство, ние зависим от трите нива на симетрията или асиметрията. Така нашето тяло има три нива, на които тези симетрии се разполагат. Съвършена симетрия можем да постигнем само в главата, която след това може да я предаде на цялото тяло. С други думи симетрията на мозъка е необходимо условие за взаимоейдстването на мозъчните дялове със съдъражище се в него системи (чело, слепоочие, брадичката, тилната част, подкорието). Развиването на симетрията трябва да следва пътя на умственото, психологическото, морфологичното, биофизичното и биохимичното натоварване.
Тук също трябва да се постигнат три нива – преднебесно (което се получава при раждането), следнебесно (придобито в процеса на живеене) и временно-пространствено (на местообитанието), а това трябва да се случи преди да пристъпим към работа с мозъка (в противен случай развитието може да усилва предпоставките, а не конкретно мозъка). Развитието на мозъка трябва да бъде свързано с повишаване на прага на чувствителността и вкуса, т. е. на това, което ни позволява да вникнем в себе си посредством зависими привнесени енергии (дишане, хранене, движение).
Ако не вникнем в чувствените си показатели, просто ще засилим намесата или на лявото, или на дясното мозъчно полукълбо в работата на тялото. Например лявото полукълбо ще развие прекомерно дясната част на тялото спрямо лявата. А като се научим да вникваме в себе си или, просто казано, да се съсредоточаваме върху усещанията си, ще можем да започнем да координираме мозъка си. Например, слухът, като следващ етап в изработването на симетрия, позволява да се регулира отношението във високите дялове на мозъка, които, в основни линии, са несиметрични у повечето хора. След това идва етапът на следене на речта, така че да не се допуска прекалено развиване на лявото полукълбо. Безконтролната и несъсредоточена реч засилва циркулирането на енергия в дясната част на тялото.
Не бива обаче да забравяме, че в резултат на всико това днес имаме една морфологична асиметрия, т.е. ние се раждаме с явни нарушения на симетрията. Тези нарушения вече по естествен начин пораждат съответните биохимични предпоставки за съществуване, които носят на човека усещания и изживявания, основани на законите на асиметрията, а не на симетрията.
Асиметричните изживявания днес са запълнили цялото човешко пространство. Те продължават да набират сили и всъщност почти са парализирали предпоставките за симетрично развитие и така процентът на онези, които имат симетрично развит мозък е едва 1-2%. Биохимията на асиметричното съществуване убива човешкото в човека, което всъщност е най-опасното за нас следствие. В тази ситуация човек започва да зависи от лъжеизживявания или от асиметрични, несвойствени на природата на развитието изживявания.
Така ако тялото и мозъкът се намират в асиметрия, то тялото не може да се разглежда като цялостно, а същевременно енергийните процеси все пак трябва някакси да захранват мозъка. И това започва да се случва чрез засилването на активността на половите хормони, които активират адреналина, а той се превръща в естевена хранителна среда за мозъка в условията на асиметричното тяло. В резултат на това човек започва да зависи от стресови, агресивни състояния и груби възбудители. И съвсем логично това активира и обратната връзка и така дясното полукълбо започва да изисква от тялото все по-силна възбуда.
Всичко това води до създаването на една несиметрична система на възприемане, където най-опасно е отсъствието на опита на развитието. Несиметричният мозък не може да има такъв опит по дефиниция, тъй като той обслужва единствено реакционните процеси в тялото. Това означава, че несиметричинят човек не може да има своя индивидуалност, тъй като мозъкът му просто обслужва телесните процеси, а не ги развива.
Мозъкът е непостоянен, той зависи през цялото време от възбудителите, храната, сексуалната възбуда, от възбудите, свързани с неправилното дишане ... Практически от всички подобни процеси в тялото, които дори и симетрични и правилни, се оказват приведени от мозъка в друга координатна система. Можем, например, да си представимколко трудно е за белите дробове да работят в синхрон, ако енергията на дишането в несиметричното тяло не може да се използва напълно. Или колко затруднени са бъбреците от това, че тялото не е синхронизирано и енергията просто се губи и не се връща. Това, всъщност, води до «пропиляване» на десния или левия бъбрек (по-често десния).
Въпроси и отговори
Ако тялото и мозъкът са асиметрични и присъстват всъщност всички описани проблеми, тогава няма ли никакъв шанс?
Шанс винаги има, ако сме запазили способността да чуваме, виждаме, чувстваме и вкусваме.
Какво да направим? Как да се справим?
Трябва постепенно да се възстановят всички функции чрез съсредоточаване.
Каква е природата на възбудата?
Природата на възбудата се определя от работата на телесните съдове и съдовете – центрове, т. е. местата, където енергията може да се събира и резонира. Понякога човек няма достатъчно енергия за постигане на възбуда и тогава той се възбужда под външно въздействие.
Интересно е дали някой е изучавал асиметричността на хората, които живеят в племена, отдалечени от цивилизацията, някде в джунглите на Амазонка? Колко симетрични или асиметрични са те? Това би хвърлило светлина върху въпроса доколко фактори като местообитанието, социума и измененията на планетата влияят върху симетрията у човека. Интересно е още каква симетричност е имал древният човек в сравнение със съвременният?
Симетричността зависи от следните условия:
- качеството на матката
- честотата на пространството (която позволява или не синхронизирането на мозъка)
- храненето (дали то нарушава или не работата на телесните органи)
- ритъма на живот (който може да нарушава или не дишането).
Ето от тук трябва да тръгнете.
09 ноември 2011
RSS: